Направо към съдържанието

Фридрих III фон Сарверден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих III фон Сарверден
архиепископ на Кьолн
Фридрих III фон Сарверден в Кьолнската катедрала
Фридрих III фон Сарверден в Кьолнската катедрала
Роден
1348 г.
Починал
9 април 1414 г. (66 г.)
РелигияКатолическа църква[1]
Учил вБолонски университет[2]
Управление
Период1370 – 1414
ПредшественикЕнгелберт III фон Марк
НаследникДитрих II фон Мьорс
Други титлиграф на Сарверден
Герб
Фридрих III фон Сарверден в Общомедия

Фридрих III фон Сарверден (на немски: Friedrich III von Saarwerden; * ок. 1348 в Сарверден; † 9 април 1414, Бон) е граф на Сарверден и от 1370 до 1414 г. архиепископ на Кьолн.

Произход и детство

[редактиране | редактиране на кода]
Герб на графство Сарверден

Той е син на граф Йохан II фон Сарверден († сл. 1380/1381) и съпругата му Клара фон Финстинген-Бракенкопф († сл. 1365). Брат е на Хайнрих III († 1397), граф на Сарверден.[3]

На 10 години Фридрих е определен за духовна кариера и светски църковен княз. Той е даден на чичо му Куно II фон Фалкенщайн, архиепископ на Трир (1362 – 1388), който му помага да бъде избран за архиепископ на Кьолн. Тогава Фридрих III е на 20 години.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих помага на император Карл IV и получава от него привилегии. На 6 юли 1376 г. в Аахен той поставя кралската корона на Вацлав IV от Бохемия.

Избори за германски крал

[редактиране | редактиране на кода]

През май 1410 година, след смъртта на краля Рупрехт, тронът на Свещената Римска империя се оказва вакантен. Фридрих III заявява, че изборът на римския крал не е необходим, тъй като Венцел продължава да бъде римски крал, но думите му лесно се игнорират от другите курфюрсти. Църковният разкол създава много проблеми. Йохан II фон Насау, архиепископ на Майнц, и Фридрих III фон Сарверден, които подкрепят папа Александър V от Пиза, привличат на своя страна Адолф, херцог на Берг, Стефан III Баварски и Фридрих, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия. Архиепископ Вернер фон Фалкенщайн от Трир, който подкрепя папа Григорий XII, има по-малко привърженици. Сред тях обаче са синът на починалия крал Рупрехт – курфюрст Лудвиг III Пфалц и неговият братовчед Фридрих, бургграф на Нюрнберг. Фридрих Хохенцолерн изплаща дълговете на Сигизмунд и убеждава Вернер от Трир и Лудвиг Пфалц да преминат на страната на Сигизмунд.[4]

На 1 септември 1410 г. във Франкфурт се състои среща на избирателите. Бургграф Фридрих пристига с голяма свита като „представител на избирателя на Бранденбург“ и планира да влезе в града заедно с 200 конници (което според „Златната була“ е разрешено само на избирателите). Но той е приет в града само като „посланик на краля на Унгария“.

На 20 септември 1410 г. Вернер фон Фалкенщайн и Лудвиг Пфалц като избиратели, Фридрих Нюрнбергски като представител, се появяват пред градската катедрала.[5] Избирателите на Саксония, Майнц и Кьолн отказват да започнат избори до пристигането на „избирателя на Бранденбург“ Йобст.[6] Затова на 20 септември Йохан, курфюрст на Майнц, като архиепископ, забранява откриването на заседанието в църквата. Тогава Фридрих, заедно със своите съюзници, отиват до гробището в съседство с катедралата и там провъзгласяват избора на Сигизмунд. Избирателите Йохан II фон Насау и Фридрих III фон Сарверден изразяват своя протест. Те привличат Вацлав IV на своя страна, който признава Йобст за „курфюрст-избирател от Бранденбург“. Заедно с гласа на Рудолф III от Саксония Йобст получава 5 гласа и е провъзгласен за германски крал на 1 октомври 1410 г. в градската катедрала.[7]

Въпреки че Сигизмунд е избран по-рано, Йобст Моравски е подкрепен от повечето избиратели. Така в империята се появяват двама римски крале. Нито единият, нито другият обаче проявяват активност до януари 1411 година. През цялото това време интересите на Сигизмунд в Германия са представени от Фридрих и Йохан от Нюрнберг и Еберхард от Вюртемберг. На 11 януари 1411 г. Сигизмунд обявява съгласието си да заеме престола. В отговор Йобст започва да събира войски, но умира при подозрителни обстоятелства на 18 януари 1411 година. Това дава възможност на Сигизмунд да си върне контрола над Бранденбург и да премахне пречките за овладяване на императорския трон по-късно същата година. Затова Сигизмунд изпраща Фридрих при Вацлав. Братята се съгласяват, че Сигизмунд ще бъде римски крал, а Вацлав император. Решават, че заедно ще се борят срещу църковния разкол. Вацлав спечелва на страната на Сигизмунд Рудолф III от Саксония, а Фридрих Хохенцолерн, избирателите Йохан II фон Насау, архиепископ на Майнц, и Фридрих III фон Сарверден. Така въпреки протестите на избирателите на Трир и Пфалц, които настояват за първите избори, Сигизмунд след юли 1411 г. е провъзгласен за римски крал за втори път, но вече в катедралата.[8]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих III умира на 9 април 1414 г. в Бон и е погребан в капелата Мария в катедралата на Кьолн. Наследен е като архиепископ от племенника му Дитрих II фон Мьорс.


Гробът на Фридрих в Кьолнската катедрала

Деца

[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих III има децата:[9]

  • Хайнрих (от бенедиктанска монахиня)
  • Йохан
  • Николаус
  • Фридрих, женен за Гертруд Кроенгиин

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Norbert Trippen: Geschichte des Erzbistums Köln. Band 3: Hansgeorg Molitor: Das Erzbistum Köln im Zeitalter der Glaubenskämpfe. 1515 – 1688. Bachem, Köln 2008, ISBN 978-3-7616-1346-7.
  • Hans-Walter Herrmann: Geschichte der Grafschaft Saarwerden bis zum Jahre 1527. Band 1, Saarbrücken 1958, S. 261f. zum Grabstein Heinrichs III. von Saarwerden
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VI, Tafel 159.
  • Regesten der Erzbischöfe von Köln im Mittelalter. 12 Bde. Bonn u. a. 1901 – 2001 (= Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde Bd. 21)
  • Heinrich Volbert Sauerland: Urkunden und Regesten zur Geschichte der Rheinlande aus dem Vatikanischen Archiv. 7 Bde. Bonn 1902 – 1913 (Bde. VI und VII hrsg. von H. Timme)
  • Leonhard Ennen: Friedrich III. (Erzbischof von Köln). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 538 – 543.
  • Robert Haaß: Friedrich III., Graf von Saarwerden. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 511 f.
  • Christoph Waldecker: Friedrich III. von Saarwerden. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 23, Bautz, Nordhausen 2004, ISBN 3-88309-155-3, Sp. 433 – 438.
  • M. Steinmann: Das Grabmal des Erzbischofs Friedrich von Saarwerden im Kölner Dom. In: Kölner Domblatt, Jahrbuch des Zentral-Dombau-Vereins, 1993.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ saarw // Посетен на 16 октомври 2020 г.
  2. ↑ resource.database.rag-online.org
  3. ↑ Friedrich III, Graf von Saarwerden, Archbishop of Cologne, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 537 – 538
  5. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3, стр.538
  6. ↑ Allgemeine Deutsche Biographie:Friedrich I. (Markgraf und Kurfürst von Brandenburg) (ADB)
  7. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр.538 -539
  8. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 539
  9. ↑ Friedrich III. von Saarwerden, Erzbischof von Köln, geneall.net

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Енгелберт III фон Марк (Кьолн) → архиепископ на Кьолн (1370 – 1414) → Дитрих II фон Мьорс (архиепископ на Кьолн)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фридрих_III_фон_Сарверден&oldid=12278240“.